сряда, 27 февруари 2013 г.

Описанието*

*тук, ако българският език позволяваше, щях да сложа и еквивалента на английското The. 

Този текст, за мен, е най-доброто описание, което съм чела до момента. Докарвал ме е до тиха печал, че никога, никога няма да видя Париж през пролетта на 1905 година... 




"… Канела и мирис на цъфнали кестени. По целия Шан-з-Елизе кестените светят в бяло…

Спомням си играта на фонтаните на площад „Конкорд“… И улицата край Сена, с антикварните магазинчета, миризмата на стари книги, мириса на реката… Аромата на кестеновите цветове…

Защо изведнъж ще ме завладяват спомени за Париж през 1905 година на сянката Земя, ако не заради преживяното тогава изключително щастие, което сега подсъзнателно използвам като противоотрова на настоящето? Да...


... така и този сега, който се мъчех да създам, извикваше в съзнанието ми аромата на кестенови цветове… По онова време не бях влюбен в никоя определена жена — макар че имаше много момичета, Ивети, Мимита и Симони, чиито лица се смесваха, — но в Париж беше пролет, по улиците свиреха цигани, а в бистрата сервираха коктейли… Припомнях си и в сърцето ми бликаше някаква прустовска радост, докато Времето ечеше край мен като камбана… И може би точно затова бях извикал тези спомени, защото радостта изглежда се предаваше на движенията ми, озаряваше възприятията ми, усилваше волята ми…

… Макове, макове и метличини, и високите тополи край селските пътища, вкусът на нормандското ябълково вино… И отново в града, ароматът на цъфналите кестени… пълната със звезди Сена… Мирисът на стари тухлени къщи… Барът под концертната зала „Олимпия“… Ръкопашният бой… Разкървавените кокалчета, превързвани от момиче, което ме отвежда в дома си… Как ли й беше името? Цъфнали кестени… Една бяла роза…

Цъфналите кестени… Чаша горещ шоколад в кафене на открито… Джазов концерт в градините на Тюйлери, звуците политат нагоре сред огрения от слънцето въздух…"



(нещо се присетих за това точно сега и защо да не го сложа в блога, и без това не го ползвам често)
Роджър Зелазни, Царството на Хаоса