Ужасно се уморих. Май най-вече от себе си, но това не
променя факта на умората. Уморих се от себе си, защото, явно, съм умна,
красива, със значителен финансов ресурс, осигурен от Сорос.. някъде ми се губят
две-три деца.., но това сигурно е, защото съм от поколението F, а Facebook прави ферми с крави и овце.
Нещо ми се губи логиката, обаче. Ако съм умна, както и
останалите хора, с които, явно, интелектът ни ни е събрал всяка Божа вечер от
44 календарни дни (физически аз съм от 24), защо ме смятат за идиот? Защо всяка
сутрин, след поредната вечер на гняв, обикаляне и викане, чувам от телевизора
как взимам заложници, как тормозя полицаите, как преча на някакви от 120 до 240
човека да работят ЗА МЕН? Защо всяка Божа сутрин ми се обяснява, че исканията
ми са изпълнени, след като „персоналната грешка“ е отстранена, при положение,
че и аз, и обясняващите сме напълно наясно, че изобщо не става дума за „персонална“
грешка (btw. така и не разбрах, чия персона
точно е отговорна за тази грешка)?
Уморих се от себе си.. Уморих се да разсъждавам, уморих се
да виждам решенията, уморих се да сдържам гнева си..